Защо връщането на часовника с един час не означава повече сън?

Преминаването към зимното часово време изглежда като добра новина за хората, които обичат да спят повече. Връщането на стрелките с един час обаче невинаги осигурява допълнителна почивка. Напротив – при някои хора промяната може да предизвика нарушения на съня, които продължават няколко дни.

За това предупреждава д-р Антъни Комароф от Харвардското медицинско училище в публикация на Harvard Health Publishing, посветена на влиянието на сезонната смяна на часовото време върху човешкия организъм.

Според научните изследвания само малка част от хората действително успяват да се възползват от допълнителния час през есента. Вместо да спят повече, мнозина започват да се събуждат по-рано, изпитват затруднения със заспиването или се будят по-често през нощта.

Причината се крие във вътрешния биологичен часовник, който регулира редуването на сън и бодърстване. Той е част от циркадните ритми на организма и се влияе основно от естествената светлина и тъмнината.

Когато часовниците бъдат преместени, ежедневният график внезапно се променя, но организмът невинаги успява да се приспособи със същата скорост.

Научен обзор, публикуван в списание Sleep Medicine Reviews, показва, че дори едночасовото изместване може да повлияе върху качеството на съня в продължение на седмица.

Най-трудно се адаптират хората, които обичайно спят по-малко от седем часа и половина, както и онези, които по природа стават рано сутрин.

Изследванията разглеждат и възможните последици от смяната на часовото време за здравето. Някои проучвания установяват леко повишаване на случаите на инфаркт след пролетното преминаване към лятно часово време, когато губим един час. При есенната промяна е наблюдавана обратната тенденция, но резултатите от различните изследвания не са еднозначни.

Как да помогнем на организма да се адаптира?

Според специалистите най-важно е да запазим постоянен режим на сън. Лягането и ставането по едно и също време улесняват настройването на биологичния часовник.

Редовната физическа активност, по възможност в сходни часове всеки ден, също може да подпомогне адаптацията. При необходимост кратката следобедна дрямка може да компенсира част от недостига на сън.

Обикновено организмът се приспособява към новия режим в рамките на няколко дни до около седмица.

В България преминаването към зимното часово време през 2026 г. ще бъде на 25 октомври, когато в 4:00 часа сутринта стрелките ще бъдат върнати на 3:00 часа.

Макар формално да получаваме още един час, действителната полза за съня зависи от това колко бързо вътрешният ни биологичен часовник ще се синхронизира с новия дневен режим.

Източник: Harvard Health Publishing, д-р Антъни Комароф.